Какво научих през последната година за живота и отношенията с другите

Научих, че няма нищо дадено, всичко трябва да постигнем сами. И е вярно, че ако «Ти сам не си помогнеш, и Бог няма да ти помогне»

Научих, че репликата 'и това ще свърши' се отнася еднакво и за щастието и нещастието.

Научих, че когато останеш сам започваш да оценяваш другите, оценявааш какво са направили за теб, оценяваш семейството и приятелите си.

Научих, че когато си далеч от семейството си оценяваш дори и най-дребните 'дразги', които сте имали в миналото като нещо, което навремето много те е ядосало, но всъщност наистина е било за твое добро. Също, че в повечето случаи семейството се стреми да ти даде най-доброто и това е най-хубавата, най-вярната любов, която ще получиш през целия си живот, може би само любовта на децата ти ще бъде толкова могъща. И понеже се 'вглеждаш' в това, което семейството ти е направило за теб, откриваш че някога те също са били неопитни, правили са грешки и въпреки тяхната младост и неопитност са отгледали теб и са те дарили с любов и продължават да го правят. И това, от своя страна ти дава 'криле' да продължиш напред и да направиш като тях.

Научих, че страданията идват от нашите желания да притежаваме и да бъдем.

Научих, че от нас самите зависи дали ще сме щастливи или не. Никой друг не може да ни направи щастливи освен ние самите.

Осъзнах колко е важна слънчевата светлина за нашето настроение, за позитивното ни мислене. Така както е важна за едно цвете да порасне и да разцъфти, също толкова нужна е за да накара нас самите да разцъфтим и да се усмихнем.

Научих, че усмивките са много важни. Хубаво ти става, когато някой ти се усмихне, направи ти комплимент и дори още по-хубаво ще ти стане, когато дариш от твоите усмивки. Така правиш и другия човек щастлив, може би 'ще направиш деня' на някого. Моят съвет – повече се усмихвайте на света отвън и скоро ще осъзнаете как се усмихвате вътрешно :) .

Научих, че ако един човек не оценява моите усилия да бъда с него, моето уважение не значи нищо за него и приятелството за него е просто 'познанство', тогава е по-добре да не се занимавам с този човек.
Понякога отделяме толкова много емоции и време на някого, който изобщо не оценява това, а човекът за който си заслужава не го забелязваме.
Ще боли по-малко ако си тръгнем от тези хора, когато сме разбрали, че не си заслужава, отколкото да се мъчим да ги променим и да им доказваме колко сме добри. Ако те сами не го видят, никога няма да успеем да променим мнението им.

Научих, че мъжете на 30 са толкова неориентирани за живота си и какво искат да правят, колкото и когато са на 25 или на 35, че дори и когато са на 40.
Научих, че не можеш да промениш никой, може би да покажеш че има други алтернативи и по-добри възможности, но ти не си в позицията да казваш на другите какъв трябва да бъде живота им. Това си е тяхна работа, така както е техен живота им. А ти си само малка частица от техният живот, може би може да станеш голяма част, но това също зависи от решението на другият. Това е същото, когато ти решаваш за някого дали той/тя да бъдат част/частица…от твоя живот. Няма да ти е хубаво ако някой насила ти вменява, че точно това трябва да направиш и с точно този човек трябва да бъдеш.

Научих, че трябва да уважаваме решенията на другите, дори когато тези решения не са в наша полза и от последствията може да ни заболи.

Научих, че злобата и отрицателното държание и чувства не водят до нищо добро, само ще продължат нашата болка и неприятности. Когато правиш някого нещастен, правиш и себе си нещастен.

Научих, че едно от най-хубвите чувства е това на любовта, няма нищо по-прекрасно от това да обичаш някого.
Научих, че когато обичаш някого си готов и си щастлив да дадеш 100% от себе си за да накараш другия да бъде щастлив. Готов си да даваш без да търсиш какво ще получиш в замяна, приемаш другия с всичките му красоти и недостатъци, възхищаваш се от другия във всичко, което прави. Но научих, също, че любовта и щастието могат да бъдат много чупливи и нетрайни.
И е вярно, че за да обичаш душата ти трябва да е bulletproof.

Научих, че в основата на всичко стои любовта.

Любовта започва внезапно и свършва неочаквано.

Понякога обаче за да се роди любов е нужно много време, в което се изгражда доверие, приятелство, всеотдайност и още куп други важни неща и едва тогава може да се заговори за любов.

Научих, че когато ти се плаче – по-добре е да поплачеш, изкарай всичко негативно от душата си, много олеква.

Научих също, че съзнанието ни е като килер и от време на време трябва да се проветрява и почиства от неприятни емоции, стаени обиди, хора, които нямат значение за нас, празни амбиции и всичко, което ни тежи. (Inspired by www.jenite.net и тяхната статия «Почистих килера- изхвърлих всичко ненужно…).

Научих, че времето лети независимо от това дали сме щастливи или не, независимо дали искаме или не и най-хубавото, което може да направим е да не го изпускаме. Всеки ден, всяка минута, всеки момент трябва да изживяваме пълноценно, да се радваме на това което правим.

Научих, че когато оценявам какво имам и какво съм постигнала, ми става хубаво и съм благодарна за това. А това, което съм загубила – или така е трябвало или погледнато от този миг не си е заслужавало.

Научих, че когато не се взирам в миналото и не правя планове в бъдещето, а се забавлявам в настоящето – живота ми е пълноценен.

Научих, че винаги има някой по-добър от мен. Винаги има и друг начин за постигане на това, което искаме. Понякога просто трябва търпение.
Научих също, че винаги има и по-добър мъж, просто трябва да го потърся, пресея от тълпата и да му покажа, че аз съм там и съм готова за него.

Осъзнах какво се пее в песента на Depeshe Mode – It's Only When I Lose Myself In Someone Else I Found Myself.