Той

Тази сутрин стана от леглото и не ме гушна, държа се толкова студено и разбрах, че магията между теб и мен я няма вече. А как само се влюбих в теб?!

Когато те видях за първи път четири години по-рано не те харесах. Имах съвсем различна представа, бях се настроила по съвсем различен начин. Тогава беше с дълга къдрава коса. После само си пишехме е-мейли, докато накрая не спря. Аз не очаквах нищо, ти също. После получих един странен е-мейл от тогавашната ти приятелка, тази с неконтролируемата ревност и нерви. В нейния е-мейл изпратен от твое име ме питаше каква съм и какво искам. Последва един «интересен» диалог, в който не си спестих критиката, а ти ме посъветва да спра. И в твоя е-мейл тонът не беше никак «мек», но това беше преди близо четири години. Много неща се случиха оттогава.

После разбрах, че си в града в който наскоро се преместих. Реших, че не си заслужава да ти звъня – за какво?! После се чудих, поне за едно кафе може да се видим, в крайна сметка сестра ти е една от близките ми приятелки, защо да не ти се обадя. След няколко месеца на колебание и след близо четири години мълчание се чухме най-накрая. Не бях чувала гласа ти толкова време, беше толкова мъжествен и някак нежен. Хареса ми, желанието ти да си говориш с мен толкова продължително, да ме накараш отново да се усмихна… пък дори по телефона.

Когато се прибирах и те видях на летището пак не бях «запленена» от твоята красота. Не изпитах кой знае какво желание да те гушна или целуна, но ми беше хубаво, че ме чакаш и ще ме закараш вкъщи. Беше ми хубаво, че ти е приятно да ме видиш.

И така както не те харесвах, аз се влюбих. На масата, докато вечеряхме същата тази вечер. Жестовете ти, мъжественият ти глас, ръцете ти – боже какви силни ръце, какво тяло само имаш! Представих си как ме гушваш и ме галиш с тези ръце.

Изкарахме си толкова хубава вечер, когато ме измъкна от нас онази събота. Бях със смачкано настроение, а ти ме накара отново да разцъфтя. Пийнах повече, но май с всички беше така и докато «летях» наоколо ти ме придърпа. Докато танцувахме не чувах музиката, не чувах нищо, бях спокойна, бях в твоите ръце и ми беше хубаво. Движех се в твоя ритъм и тогава ме целуна. Най-хубавата целувка, която съм получавала. Неочаквана, нежна и страстна. Пожелах те още тогава.

Как се озовах в леглото ти, няколко дни по-късно, незнам. Mай стана доста неочаквано и бързо и за двама ни. Но определено, вече бях много влюбена в теб. Толкова ми хареса тялото ти, целувките, страстният секс – всичко беше като от сън. На другия ден усмивката не слизаше от лицето ми, бях щастлива, толкова щастлива, че се чудех възможно ли е щастието ми да е толкова голямо. До онази вечер.

Казват, че алкохола развързва езиците и хората си казват неща, които си мислят, но нямат смелостта да ги изкажат, когато са трезви. Подпийнали си казахме доста истини. Не си спестихме критични забележки изобщо. Според мен е хубаво от време на време хората да си казват всичко, да свалят маските и да си кажат всички най-ужасни неща, които си мислят. После се любихме, но не беше така страстно, както беше преди това. Не беше същото, беше по-скоро за рутината. А когато се върнах в стаята след душа, ти вече спеше. Чаках цяла нощ да ме гушнеш, все пак бях до теб, галех те. Цяла нощ ми беше обърнал гръб, за теб не бях там.

А сутринта, просто стана и тръгна за работа. Не обърна внимание на нежното ми погалване по кръста ти докато се разсънваше, остана безразличен към усмивката ми. Изпросих си сутрешната целувка и това беше. Разбрах, че връзката, която има между теб и мен е всъщност заблуда. Затвори вратата на чувствата си, на сърцето си, на твоето аз.

А аз пак бях пред нечия затръшната под носа ми врата. И пак стана неочаквано, и пак е болезнено.